Приказка за сините баири

По кръглото небе умират

болнавите звезди.

Аз тръгвам в утрото сребристо

по твоите следи.

Немеят мъртвите дървета

и мъртвата трева

и само аз и твойте стъпки

сме живи същества.

  Виж още

Малкото момиче

вече е голямо.

На моята майка

вече казва „мамо“.

Вече все по-рядко

гали ни тревата,

топлят “ни звездите,

свети ни луната.

Вече все по-често

смятаме монети,

печката ни топли,

крушката ни свети.

Виж още

По закон

За всеобщото въздействие

(ако има точно такъв закон)

ние ставаме с тебе едно семейство,

ще си имаме с тебе дом.

Празнични и неловки,

ние вече вървим под ръка:

аз — с походка за маршировка,

ти — с голяма черна тока.

Ала нашата солидарност е кратка

и съшита с тънко конче.

Вместо „чичо“ ми казва „батко“

едно десетгодишно момче.

Аз съм двойно по-възрастен впрочем

и  към двойното още две,

а ти с тази рокля на точки

изглеждаш съвсем дете. Виж още

Строежа на първия небостъргач

Строежа на първия небостъргач

Ти ме водиш нагоре по небостъргача —

весела и щастлива.

Като влак по планина ние се изкачваме,

само че вагонът

е по-голям от локомотива.

Влакът се движи тринайсет етажа

и на самия връх спира

едва може името си да каже

и експлодира.

Оцелелите два пътника

безгрижно сядат,

на ръба на покрива

в тишината

Виж още

Малкото момиче вече не е малко

Малкото момиче

ще заплаче с глас

ако някой каже,

че е още малко

малкото момиче.

А ако съм аз —

то ще се намръщи

и ще се разсърди,

и ще ме остави

посред пътя сам.

„Малкото момиче

вече е голямо“ —

ща не ща ще кажа

и ще се предам.

То ще се усмихне

и ще се зарадва,

лудо ще нагази

в гъстата трева.

„Късането — пише —

строго забранено!“

Но за него никак

не важи това.

  Виж още

Мислех, детството ще отлети

С първото докосване и опарване.

И бях повярвал:

й ние сме като всички.

А ти?

Ето, премина мигът вълшебен,

но вече не мисля така.

Твоите коси сресваше като гребен

моята ръка.

Моята ръка беше сън,

който очите ти затваря,

когато като свещ навън

денят догаря.

Моята ръка беше платно,

разперено над твоето рамо.

Отплува лодката.

  Виж още

След като за пръв път ти ми дойде на гости

Ние бяхме артисти в пиеса

с постоянен вълшебен декор.

По часовник се вдига завесата

и не виждаш къщи и хора.

Виждаш тъмно небе във нея,

симетрични бели звезди

и сред тях — Касиопея

по-блестяща от преди.

Чувстваш пулса на лунния пламък

и разбираш кога ще спре…

И шуми край нас темпераментно,

синеводо, кръгло море.

  Виж още

На птичката се радвай отдалече

Протегнеш ли ръка — ще отлети.

Така ли мислиш?

Ето —

пада вечер.

Защо не приближиш до нея ти.

Небето е заключено и черно

и тежко диша влажната земя.

Простри ръка.

Тя чака и трепери

да е на топло, да не е сама.

  Виж още

Огън

У мене любовта се трансформира

за тези три години твърде много.

Аз исках отначало да прикрия

зад мрачен зид

бушуващия огън.

Стени от камък вдигнах нависоко

да бъде скрит.

Сполучих ли?

Едва ли.

Той срина всичко, хукна напосоки,

от четири страни света подпали.

А после рукна дъжд — студен и остър,

година-две — заля земята кръгла

и само на един-единствен остров

остана неугаснал, тлеещ въглен.

  Виж още