Любовни стихове

Причини

 i-nebeto-si-ima-prichini

  Виж още

Преди да тръгнеш, погледни небето

oerdi-da-tragne-pogledni-nebeto Виж още

Езическо

За да остави красотата плод,

тя продължава и в смъртта да свети:

живота ми прелива в друг живот

и цветето превръща в ново цвете.

 

Под дим лазурен и под слънчев дим

аз сътворявах я от страст и глина.

И срещнал взора й

неутолим,

духът ми — да е вечна, я заклина.

 

С магията си нейните очи

ме караха смутен да зикна

Гласът й тих, дори да замълчи,

пак ще ме радва и ще ме тревожи.

Виж още

Истина

Пази цвета на мойта пролет —

и зимата

ще е утеха.

И няма с теб да зъзнем голи

във своите най-скъпи дрехи.

 

Пази ме ти от щедрост лесна –

от лесна щедрост ще те пазя.

Пази ме от излишна песен,

която иначе аз мразя,

но тъй се случва, че ръката

понякога сама я ниже.

 

Пази плода на мойто лято —

за твойто

аз ще се погрижа.

 

Това от тебе искам.

Искай

от мене същото и ти.

 

И в свойто искане бъди

жестока, справедлива, чиста.

И Истина бъди, която

попива в мене като дъжд.

 

Останалото е познато,

тъй както дълъг равен път. Виж още

В деня ми — светъл и огромен

при мене просто влезе ти.

И как копнеех да догоня

пленителните ти черти.

От изворите на душата

аз слушах чисти гласове.

Не бе ни странница, ни свята,

дошла от други светове,

а колко красота и нежност

звучеше в простия ти глас.

И колко ужаси метежни

векът изсипа върху нас!

Но ние, влюбени и живи,

вървим през този труден свят,

вървим — и слънцето ни слива

със вечния си кръговрат.

  Виж още

Миг

Пусто е, ветровито е в есенната градина,бронзовият паметник ни гледа невъзмутим,а ние, като стрелките в шест и половина,един до друг долепени стоим.

 

Говорим малко, почти не говорим, защотоустните ни са заети. Пророним ли дума дори,перифразираме по някакъв начин Гьоте

с нещо от рода на „О, миг, поспри!“

 

Луната със златната си лодка цяла вечерни чака като предан и стар романтик,да ни откара на брега на този спомен далечен,където и досега живее този есенен миг. Виж още

Покани ме в градината човека

Покани ме в градината човека,но ябълка на клона не открил,очите си закри с ръка полека.Той всичко вече беше подарил.

И аз започнах плахо да надничам.Дано така внезапно не сгреша.Да шепна цял живот, че те обичам,раздал отдавна своята душа. Виж още

Сватбено пътешествие

В рейса, пълен с калпаци,

мустаци,

с многодетни усмихнати българки

ние, двама корабокругленци-моряци,.

нито шаваме, нито мърдаме.

 

Тебе явно ти е мъчно,

макар да не го признаваш.

Може би, че ни липсват пръстени,

може би, че нямахме сватба.

 

Остави ги тез глупави пръстени,

тез пръстени лицемерни.

Нима някакви си

пръстени

правят хората един на друг верни.

Виж още

Сред цъфналите ниви

Откъде дойдох и кой съм аз — защо не пита,

а ме стрелна с тези две разнежени очи,

сякаш хубостта си бе ти дала Афродита,

сътворена вечно да обича и мълчи.

 

По какво разбра, че моите гърди са извор

на кристални струи и брилянтени звезди?

Как така на мойте устни спря се твоя избор

и в една пътека сляхме нашите следи.

 

Първото ни ложе бяха ръжените ниви,

неожънати живеят в паметта ни те.

Нощите и дните бяха винаги щастливи,

любовта ни още продължава да расте!

  Виж още

Горчив и сладък спомен

Нощта бе ноемврийска,

но кой от двама ни усещаше

пронизващия вятър,

и влагата крайморска?!

Стена от кипариси ни беше завета.

По-точно — беше ни прикритие

от любопитни чужди погледи.

И ние се целувахме за първи път.

Като че пясъците на Сахара

сме блъскали цял ден, та тук

в оазиса на кипарисите

открихме кладенец и сянка!

 

Виж още

1 2 3 9