Във гарата на Прага
0
Във гарата на Прага
на прага на деня
разпери бавно, бавно
крилете си съня.
А хубаво е тука
във този странен град
това, че си на всички
напълно непознат.
Дрънчат чинии, чаши
и пивото кипи.
На три корави стола
до мен тя тихо спи.
Изчезва всичко. Млъква
учудения свят.
И всеки е в съня си
със сънища богат.
А те са странни, грешни,
добри и недобри.
Наоколо се смеят,
говорят за пари,
говорят за колбаси,
за хиляди неща…
Ала на двете маси
е кацнала нощта.
Един скафандър малък
обвил ги е във плен.
И само ние в нощ сме.
А иначе
е ден.