Ден
0
Денят очите си отваря,
поглежда в мътното перде,
неясни срички изговаря
и иска нещо да яде.
Излапва млякото в бурканче,
нетърпелив и зачервен.
Измокреното му юрганче
е вече в пълния леген.
А после в синята си лодка,
приспан от шепот на вълни,
той тръгва бавно на разходка
в море от бели пелени.
Край него други лодки плуват,
край пейките стоят на кей
и биберонен сън сънуват
под слънчевия полилей.
А ние плуваме нататък
със своя малко уморен,
почти еднакъв, много кратък
от дните ни пореден ден.
Той нещо може би очаква
и иска да го изрече,
той само тихичко проплаква
обиденото му гласче.
Автор: Недялко Йорданов