Притчи
Колко струва цената на знанието
Двигателят на един кораб се повредил. Собствениците викали какви ли не специалисти, но никой не можел да поправи повредата. Накрая дошъл един майстор, който се занимавал с това от малко момче. Той носел със себе си голяма чанта с инструменти и започнал работа веднага щом пристигнал. Проверил двигателя много внимателно, без да изпусне и най-малкия детайл.
Двама от собствениците на кораба били по това време там и се обнадеждили, че най-после са намерили човек, който знае какво върши. След като прегледал всичко, майсторът бръкнал в чантата си и извадил малък чук. После чукнал на едно място съвсем лекичко. И оставил чука. Двигателят работел!
След една седмица собствениците получили сметка за десет хиляди долара.
Ферас и конят
Ферас се върнал у дома късно през нощта, но не бил сам… Бил намерил кон и го водел със себе си.
— Чий е този кон? — попитал го баща му.
— Видях го да обикаля свободно, затова реших да го взема със себе си — отговорил Ферас, а после попитал дали може да задържи коня.
— Разбира се, че не. Сигурен съм, че сега стопаните му го търсят къде ли не.
Ферас продължил да умолява баща си да задържи коня, но той не давал и дума да се каже. Позволил конят да остане у дома за през нощта, а на сутринта Ферас трябвало да изпълни волята на баща си.
Тази нощ Ферас не могъл да заспи… Искал да остане колкото се може по-дълго с животното.
Да достигнеш целта си
Преди години войн на Британия войник поискал „назаем” магарето на един човек от селото, за да може да се предвижи с него и да стигне до останалите войници. Тогава магаретата били най-използвани за превоз. Селянина който щял да си дава магарето, въобще не иска да му го дава, но не му оставал голям избор и за това решил да наругае възможно най-много война, защото войника не говорел на неговия език. И така селянина наругал войника и му дал магарето, вместо да му каже „Ще ти услужа завявай”. Точно тогава друг от селото минавал и се учудил, защо селянина така му говори. Не харесал държанието му и попитал войника, дали е разбира въобще думите. Тогава война отвърнал:
Жабата и волът
Имало едно време зелена жаба на черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.
Един ден, докато се приличала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга, силна опашка. Приближила жабата и го попитала:
— Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?
— Бог ме е създал такъв — отговорил волът.
— А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.
— Ами опитай…
Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече.
Крал артур и вещицата
Младият крал Артур бил държан в плен от владетеля на една съседна държава. Той възнамерявал да убие Артур, но бил впечатлен от младостта и чистото му сърце. Затова предложил да го освободи, ако Артур обещаел, че ще открие отговора на един много труден въпрос. За целта имал на разположение една година. Ако не успеел, щял да загуби главата си. Въпросът бил: Какво наистина искат жените? Подобно питане би затруднило и най-мъдрия мъж на света, а за младия Артур намирането на отговора изглеждало непосилно. Но тъй като било по-добре все пак да се възползва от този шанс, отколкото да бъде убит веднага, Артур приел предложението на краля. Той се върнал в своето кралство и започнал да разпитва всички: царедворците, свещениците, мъдреците и дори съдиите.
Спа спокойно когато духа вятър
Млад мъж кандидатствал за работа във ферма. Когато фермерът го попитал какво умее, той отвърнал: „Мога да спя спокойно, когато духа вятър”. Този отговор озадачил фермера, но понеже момчето му харесало, той го взел на работа. След няколко дни фермерът и жена му се събудили посред нощ от силна буря. Двамата излезли бързо, за да проверят дали всичко във фермата е наред. Видели, че вратите са здраво залостени. До огнището имало голяма купчина дърва. Наемният работник спял непробудно. Фермерът и жена му решили да проверят и инструментите. Намерили ги добре подредени под навеса, скрити на сигурно място от стихията. Тракторът бил в гаража. Оборът бил грижливо затворен. Животните — напълно спокойни. Сега фермерът разбрал какво искал да каже младият мъж с думите: „Спя спокойно, когато духа вятър”.
Различни нужди – притчи
Един баща имал две дъщери. Едната била женена за градинар, а другата — за тухлар. Веднъж бащата отишъл при жената на градинаря и я попитал как върви животът. — Всичко е наред — казала му тя. — Имам само едно желание: да завали силен дъжд, за да полее хубаво растенията на моя съпруг. На следващия ден мъжът отишъл при другата си дъщеря. Попитал и нея как е семейният живот. Тя също била доволна и имала само едно желание: да не вали дъжд, за да могат тухлите на мъжа й да изсъхнат. Бащата не казал нищо, само си помислил: — Хората имат различни нужди, трудно е всички да бъдат доволни.
Пеперудата – притча
Живяла някога една мъдра сляпа старица. Тя била дъщеря на роби и къщурката й се намирала извън града. Мъдростта й била добре позната, а славата й се носела надлъж и нашир. Един ден пакостливи младежи решили да скроят на старицата номер. Отишли при нея, а единият я попитал: — Стара жено, аз държа в ръката си пеперуда. Кажи дали е жива, или мъртва. Жената не отговорила, защото не можела да види нито тях, нито какво държат в ръцете си. Тогава те повторили въпроса си: — Жива ли е пеперудата, или мъртва? Мълчанието било нейният отговор. Тя се замислила, защото прозряла намеренията им. Ако кажела, че пеперудата е жива, те щели да я стиснат и убият, за да докажат, че не е познала.
Уловената птица – притчи
Един мъж уловил птица, а тя му проговорила:
— Господине, в живота си сте изяли толкова крави и овце, а все още сте гладен. Малкото месце по моите кости едва ли ще ви засити. Ако ме пуснете на свобода, ще ви дам три мъдри съвета. Първият ще кажа, докато съм на ръката ви, вторият
— от покрива на къщата, а третият
— от върха на онова дърво. Мъжът се съгласил. Освободил птицата и тя кацнала на ръката му. — Първи съвет: не вярвай на абсурдни обещания, независимо кой ти ги казва. Птицата излетяла и кацнала на покрива: Втори съвет: не тъгувай за миналото. Не можеш да го върнеш.Между другото
— добавила птицата,
— в моето тяло е скрита огромна перла с тегло колкото десет медни монети.
Каубоят и магарето – притчи
Младият каубой Кени се преместил да живее в Тексас и купил от един фермер магаре за сто долара. Фермерът се съгласил да му достави магарето на следващия ден. В уреченото време той обаче се появил и му рекъл:
— Имам лоши новини, синко. Магарето умря. — Добре, значи ще ми върнеш парите — казал Кени. — Не мога. Вече ги похарчих. — Добре. Тогава ще ми донесеш умрялото магаре. — Какво ще правиш с него? — зачудил се фермерът. — Ще го разиграя на томбола. — Не можеш да разиграеш на томбола мъртво магаре. — Разбира се, че мога. Само гледай. Просто няма да кажа на никого, че магарето е умряло. След месец фермерът видял Кени и го попитал: — Какво стана с мъртвото магаре?