Жабата и волът

Имало едно време зелена жаба на черни и жълти петна. Тя живеела на зелена ливада до малка река. Играела си между камъните, прескачала от единия на другия бряг между растенията и билките, преследвала и похапвала малки насекоми.

Един ден, докато се приличала на камъните, жабата видяла едно много голямо животно. Това бил бял вол с огромни рога и дълга, силна опашка. Приближила жабата и го попитала:

— Как си станал толкова огромен, с такава дълга опашка?

— Бог ме е създал такъв — отговорил волът.

— А може ли и аз да стана голяма като теб? — продължила да пита жабата.

— Ами опитай…

Жабата започнала да се надува. Тялото й ставало малко по-голямо, а кожата й се изпъвала все повече и повече. Тогава тя попитала:

— Е, пораснах ли колкото теб?

— Не — отвърнал й волът. Жабата продължила да се надува.

— Ето, вече почти те достигнах.

— Никога няма да пораснеш колкото мен — възразил волът.

Жабата продължила да се напъва и надува, докато накрая се пръснала и умряла. Това се случило, защото не могла да приеме самата себе си.