Спомен

По стълбите на моя таен,

почти преодолим нагон

вървяхме към един случаен

таван с балкон и грамофон

неосъзнати, непознати

и необмислени до край

през спомени, комплекси, дати

в началото на месец май

хиляда триста и не зная

коя година… При това

над нас се смееше оная

луна, почти като глава.

Вървяхме много постепенно

не часове, а векове

към нещо неопределено

и строго срязано на две.

Автор: Недялко Йорданов