Горчив и сладък спомен

Нощта бе ноемврийска,

но кой от двама ни усещаше

пронизващия вятър,

и влагата крайморска?!

Стена от кипариси ни беше завета.

По-точно — беше ни прикритие

от любопитни чужди погледи.

И ние се целувахме за първи път.

Като че пясъците на Сахара

сме блъскали цял ден, та тук

в оазиса на кипарисите

открихме кладенец и сянка!

Да жаля ли сега,

че жаждата на младостта е пресушена?

Или да благославям

оная ветровита ноемврийска нощ

в оазиса на кипарисите?

Оная нощ, която бе началото

на сладкия и дълъг мой живот…