Горчив и сладък спомен

Нощта бе ноемврийска,

но кой от двама ни усещаше

пронизващия вятър,

и влагата крайморска?!

Стена от кипариси ни беше завета.

По-точно — беше ни прикритие

от любопитни чужди погледи.

И ние се целувахме за първи път.

Като че пясъците на Сахара

сме блъскали цял ден, та тук

в оазиса на кипарисите

открихме кладенец и сянка!

 

Да жаля ли сега,

че жаждата на младостта е пресушена?

Или да благославям

оная ветровита ноемврийска нощ

в оазиса на кипарисите?

Оная нощ, която бе началото

на сладкия и дълъг мой живот…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.