Строежа на първия небостъргач
0
Строежа на първия небостъргач
Ти ме водиш нагоре по небостъргача —
весела и щастлива.
Като влак по планина ние се изкачваме,
само че вагонът
е по-голям от локомотива.
Влакът се движи тринайсет етажа
и на самия връх спира
едва може името си да каже
и експлодира.
Оцелелите два пътника
безгрижно сядат,
на ръба на покрива
в тишината
и не мислят за това дали ще паднат,
а си клатят краката.
Долу хората като точки шават,
гледани през микроскопче.
Духа вятър
и небето се закопчава
с лунното счупено копче.
Можеш ли да разбереш моята радост?
За теб всичко това е естествено
и не знаеш, че аз изживях отдавна
своето палаво детство.
А сега съм дете.
И се смея празнично.
И отново по детски трептя като струна
с тази единствена малка разлика,
че искам да те целуна.