Отново

Над оградите и стените

като с нож по небесния чин

пише смела, голяма питанка

мълчаливият нощен комин.

Търся отговор в пушека синкав

-.и намирам,

и свеждам очи:

виждам страшно позната трапчинка

при усмивка тя само личи.

А усмивка — това е завръщане

на изпратен завинаги влак,

топла печка в изстинала къща,

раздавач, зад стъклото очакван.

А усмивка — това е решение

на един незададен въпрос

и усмивка от тебе към мене

е посрещнат на прага гост.

По паважа крачи птица.

Тъй е смешна и глупава тя

и съвсем не прилича на птица.

Заприлича!…

Полетя.

Полетя.

Над комина направи

весел кръг и нагоре гребе.

И цъфтят билиард незабравки

по вечерното влажно небе.