Сняг
0
Затрупан от дълбоки снегове,
света за нашите крила е тесен.
Напразно непознатото зове
с една позната от дедите песен.
Прогонени са птиците на юг,
отнесли най-молитвените тайни.
Останахме самотни ние тук,
а бяхме като птици всеотдайни.
Отвъд снега какво към нас върви,
какво през непрогледното поглежда?.
Пристигат бавно новите треви
като зелено ехо от надежда.