Като загубена река
0
Питат ме дали така
я любя
както вчера.
както днес
и сетне.
Тя като река
водата си
загубва,
тя изчезва
под скалите
летни.
Но докосна ли
ухото си
до нея,
над онази
почва
каменлива,
чувам как
из под земята
пее –
и откривам,
че е жива.
жива!