Пропуснат стих

Вървяха бели ветрове навънка

и нравеха па всяка птица път,

тревите вдигаха антени тънки,

далечни песни да ловят,

в горите раждаха се нови ручеи,

пчели събираха в цветята мед,

а аз стоях във себе си заключен

и не написах нито ред.

Затуй ли беше тъжна и смутена?

Това ли твоите сънища смути?

Бе тежко и на тебе, и на мене.

През моите нощи побеля и ти,

над празния ми лист очи навела.

Така внезапно аз те нараних

и всеки косъм бял над твойто чело

сега е може би пропуснат стих.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.