Пропуснат стих
0
Вървяха бели ветрове навънка
и нравеха па всяка птица път,
тревите вдигаха антени тънки,
далечни песни да ловят,
в горите раждаха се нови ручеи,
пчели събираха в цветята мед,
а аз стоях във себе си заключен
и не написах нито ред.
Затуй ли беше тъжна и смутена?
Това ли твоите сънища смути?
Бе тежко и на тебе, и на мене.
През моите нощи побеля и ти,
над празния ми лист очи навела.
Така внезапно аз те нараних
и всеки косъм бял над твойто чело
сега е може би пропуснат стих.