Утеха

На мястото на първата ни среща,

след толкова години извървяни,

аз виждам: променило се е нещо

цветята ни предишни са обрани.

Изсечени са младите дървета —

приятелите наши, най-добрите.

Отлитнали са птиците-поети,

преместени са другаде звездите.

Тревите зад скалите са се скрили

а стъпките къде ли да намеря..

Защо тук всичко се е променило

като че ли не е било до вчера

Защо? Кога? Отгоре слиза есен,

ла хвьрли над пътеката забрава.

Една незабравима, тъжна песен

остава само да ни утешава.