Старите стихотворения Дамян Дамянов

Изравям ви, заглъхнали въздишки,

отглъхнали, заровени любови,

от прашните си някогашни книжки.

Изравям ви, дано с вас да изровя

парченце чувство и парченце мисъл,

трошица болка и трошица радост

от времето, в което съм ви писал

и съм ви вярвал, пял съм ви и страдал.

С две думи – с вас да върна младостта си.

Онази младост слънчева и звездна,

която вечно губим, вечно търсим

и само от словата ни не чезне.

Уви, във вас я има, в мен я няма.

Останала във вашите въздишки

и тъй сантиментални мелодрами,

тя – жива там, от мен си е отишла.

И нищо, че чета ви днес с насмешка,

и нищо, че от вас тъй се срамувам,

и дразни ме наивността младежка,

с която съм ви писал и бълнувал!