Приказка за сините баири
По кръглото небе умират
болнавите звезди.
Аз тръгвам в утрото сребристо
по твоите следи.
Немеят мъртвите дървета
и мъртвата трева
и само аз и твойте стъпки
сме живи същества.
Вървя по тях и не разбирам
защо вървя по тях,
защо отново ме привличат,
защо не чувствам страх,
защо зад сините баири
си спряла ти сама,
защо, когато спра до тебе
на бялата земя —
немеят мъртвите дървета
и мъртвата трева
и само аз и ти еднички
сме живи същества.
Защо тогава с теб сме близко
един човек почти —
и после всичко се обърква,
и пак изчезваш ти,
и аз отново тръгвам в здрача
под бледите звезди,
към сините баири крача
по твоите следи
и те настигам, спирам с тебе
и ти изчезваш пак.
И бавно, тихо се разплита
учуденият мрак.
Немеят мъртвите дървета
и мъртвата трева
и само аз и твойте стъпки
сме живи същества.