Огън

У мене любовта се трансформира

за тези три години твърде много.

Аз исках отначало да прикрия

зад мрачен зид

бушуващия огън.

Стени от камък вдигнах нависоко

да бъде скрит.

Сполучих ли?

Едва ли.

Той срина всичко, хукна напосоки,

от четири страни света подпали.

А после рукна дъжд — студен и остър,

година-две — заля земята кръгла

и само на един-единствен остров

остана неугаснал, тлеещ въглен.

Но духна вятър, облаците пръсна,

раздуха огънчето, пламна съчка.

След миг навярно щеше да е късно –

угасналото пламва страшно мъчно.

Сега по-здраво огънят разпален

държи света в горещите си шепи.

Отново ще угасне ли?

Едва ли.

Освен ако превърне всичко в пепел.