Любовни стихове
Сняг
Затрупан от дълбоки снегове,
света за нашите крила е тесен.
Напразно непознатото зове
с една позната от дедите песен.
Прогонени са птиците на юг,
отнесли най-молитвените тайни.
Останахме самотни ние тук,
а бяхме като птици всеотдайни.
Къде е
Половин луна изгрява над горите,
другата й част сега
къде е?
Може би зад облака е скрита?…
Продължава тя над мен да грее,
но — наполовина,
ах, наполовина,
само с половина добрина,
с половин душа мълчи отсреща.
Тъй прилича на жена,
от която някой
е откраднал
Пропуснат стих
Вървяха бели ветрове навънка
и нравеха па всяка птица път,
тревите вдигаха антени тънки,
далечни песни да ловят,
в горите раждаха се нови ручеи,
пчели събираха в цветята мед,
а аз стоях във себе си заключен
и не написах нито ред.
Звездопис
Неугасени от сплетни звезди
над върховете сребърни горяха.
Дали така са греели преди,
отлъчени от земната си стряха?
Отронваха се в тъмната гора
от своето дърво небесно-звездно.
Дали там някой не ги разбра,
че бързаха отгоре да изчезнат?
Кажи
Прегърнах те високо в планината
и в то миг през тънкото ти рамо
видях да се прегръщат други двама
високо нейде в синьото небе,
приличащи на тебе и на мене,
След дъжда
От всеки ъгъл я следя.
Върви уверена, засмяна
и облаците след дъжда
летят над нея като пяна.
И тя ли тъй ще отлети?
От изпит може би се връща
или във своите мечти
едно видение прегръща.
Усмихнат, мокър от дъжда,
забравям, че ще дойде есен.
Върви щастлива през града
самата моя малка песен.
Безсъница
(за съжаление стихотворението не е цялото)
Да няма истина, да няма вяра
в нищо в твоя ден да не расте.
Посичат корените с брадва стара,
че плашат се от върховете те.
От твоя път изминат и нагорен.
От мен самия. И от твоя знак.
Затуй от другата страна не спорят,
А ти ме молиш
От всички поздрави ще ти донеса
Ако се завърна тук от юг
От старите приятели
от новите врагове
от пеещите птици
от враните грабливи
от чакащите ни звезди
от раните ни живи
от неотровената подир нас роса
От всички поздрави ще ти донеса
А ти ме молиш за листо от кестен
Добри са хората, добри са
Добри са хората, добри са.
Един ли тъмни доноси написа,
че си била при мен,
а не при него?
Добри са хората, добри са.
Един ли твоя тъжен дом ориса,
че търсиш топлина
под моята стряха,
а другаде гори дори камина?
Като загубена река
Питат ме дали така
я любя
както вчера.
както днес
и сетне.
Тя като река
водата си
загубва,
тя изчезва
под скалите