Лятна приказка

Припомняш ли си ти оная вечер,

която спря пред каменния мост,

по-весела от всеки весел гост,

и към полето леко ни повлече?

 

Над нас блестяха звездните простори,

под нас шумеше тихия поток

и вечерта, по-силна и от всичко,

вълшебните си порти ни отвори.

 

И двама с тебе, плахи и смутени,

навлязохме в тракийските поля

и тишината пътя не застла

с килим от билки и треви зелени.

 

Щурците ни посрещнаха със песен

и със поклони — веселата ръж,

и върху нас закапа звезден дъжд —

венчален дар от купола небесен.

 

И окрилен от обич, до забрава

аз галех с длани твоя топъл лик.

И ние сякаш чухме в онзи миг

как родната земя ни благославя.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.