Лятна приказка
0
Припомняш ли си ти оная вечер,
която спря пред каменния мост,
по-весела от всеки весел гост,
и към полето леко ни повлече?
Над нас блестяха звездните простори,
под нас шумеше тихия поток
и вечерта, по-силна и от всичко,
вълшебните си порти ни отвори.
И двама с тебе, плахи и смутени,
навлязохме в тракийските поля
и тишината пътя не застла
с килим от билки и треви зелени.
Щурците ни посрещнаха със песен
и със поклони — веселата ръж,
и върху нас закапа звезден дъжд —
венчален дар от купола небесен.
И окрилен от обич, до забрава
аз галех с длани твоя топъл лик.
И ние сякаш чухме в онзи миг
как родната земя ни благославя.