Желание
0
Живеем без писма и вести
всред безвкусност първобитна.
Пространството ни се премести
и тихо времето залитна.
Като в читанка пада този
внезапен сняг – като във детство.
Здравейте, метеоролози,
предсказващи природно бедствие!
Затрупани сме със селцето…
И няма поща… Нищо няма..,
Но газената лампа свети
и огънят гори за двама.
Снегът вали със нежен шепот –
от някъде ли се завръща –
и носи минал трепет
на любовта една и съща.
И светят топлите ни длани,
и във гърнето къкри супа..,
Бих искал с тебе да останем
така, догдето ни затрупа.
Автор: Недялко Йорданов