Последната вечер

Това е нашата последна вечер,

над равнината пада мрак и дим.

Последен път ний с тебе тук стоим,

унесени във спомени сърдечни.

В една такава топла юнска вечер

ти спря на моя пуст, самотен бряг

като звезда сред падналия мрак

и черните ми мисли с меч посече.

На своето горещо, крехко рамо

донесе ми живота, пролетта,

облъхна ме със свойта чистота

и ме изпълни с обич и със пламък.

Целувам жадно белите ти длани,

преди вълните да те понесат.

Аз знам — ти имаш свой отсъден път

и няма днес при мене да останеш.

И твоята коса се слива с мрака,

заглъхва и сърдечния ти глас.

О, чуваш ли ме ти? От този час

като надежда светла ще те чакам.