Строежа на първия небостъргач

Строежа на първия небостъргач

Ти ме водиш нагоре по небостъргача —

весела и щастлива.

Като влак по планина ние се изкачваме,

само че вагонът

е по-голям от локомотива.

Влакът се движи тринайсет етажа

и на самия връх спира

едва може името си да каже

и експлодира.

Оцелелите два пътника

безгрижно сядат,

на ръба на покрива

в тишината

Виж още

Малкото момиче вече не е малко

Малкото момиче

ще заплаче с глас

ако някой каже,

че е още малко

малкото момиче.

А ако съм аз —

то ще се намръщи

и ще се разсърди,

и ще ме остави

посред пътя сам.

„Малкото момиче

вече е голямо“ —

ща не ща ще кажа

и ще се предам.

То ще се усмихне

и ще се зарадва,

лудо ще нагази

в гъстата трева.

„Късането — пише —

строго забранено!“

Но за него никак

не важи това.

  Виж още

Мислех, детството ще отлети

С първото докосване и опарване.

И бях повярвал:

й ние сме като всички.

А ти?

Ето, премина мигът вълшебен,

но вече не мисля така.

Твоите коси сресваше като гребен

моята ръка.

Моята ръка беше сън,

който очите ти затваря,

когато като свещ навън

денят догаря.

Моята ръка беше платно,

разперено над твоето рамо.

Отплува лодката.

  Виж още

След като за пръв път ти ми дойде на гости

Ние бяхме артисти в пиеса

с постоянен вълшебен декор.

По часовник се вдига завесата

и не виждаш къщи и хора.

Виждаш тъмно небе във нея,

симетрични бели звезди

и сред тях — Касиопея

по-блестяща от преди.

Чувстваш пулса на лунния пламък

и разбираш кога ще спре…

И шуми край нас темпераментно,

синеводо, кръгло море.

  Виж още

На птичката се радвай отдалече

Протегнеш ли ръка — ще отлети.

Така ли мислиш?

Ето —

пада вечер.

Защо не приближиш до нея ти.

Небето е заключено и черно

и тежко диша влажната земя.

Простри ръка.

Тя чака и трепери

да е на топло, да не е сама.

  Виж още

Огън

У мене любовта се трансформира

за тези три години твърде много.

Аз исках отначало да прикрия

зад мрачен зид

бушуващия огън.

Стени от камък вдигнах нависоко

да бъде скрит.

Сполучих ли?

Едва ли.

Той срина всичко, хукна напосоки,

от четири страни света подпали.

А после рукна дъжд — студен и остър,

година-две — заля земята кръгла

и само на един-единствен остров

остана неугаснал, тлеещ въглен.

  Виж още

Отново

Над оградите и стените

като с нож по небесния чин

пише смела, голяма питанка

мълчаливият нощен комин.

Търся отговор в пушека синкав

-.и намирам,

и свеждам очи:

виждам страшно позната трапчинка

при усмивка тя само личи.

А усмивка — това е завръщане

на изпратен завинаги влак,

топла печка в изстинала къща,

раздавач, зад стъклото очакван.

  Виж още

Имаше една чанта

Една ученическа чанта,

която ние люлеехме

като люлка на бебе

към тебе, към мене, към тебе,

наляво, надясно, наляво.

Не помня какво говорехме

и дали въобще говорехме.

Помня, че моите пръсти

леко докосваха твоите,

щом залюлявах към мене,

и после пак се откъсваха.

  Виж още

Птиците

Насреща от моя прозорец

пошушва топола, в която

две птичета малки най-горе

си вият гнездо всяко лято.

Те заедно сутрин излитат

и вечер пак двете се връщат.

И мисля:“Ах, как са честити

със своята сламена къща,

със своята обич щастлива,

със своята волност богата!…“

О, дайте ми, птички красиви,

за малко ми дайте крилата!

За ваште пера във замяна

ви давам перото си, дето

не литва в лазурите рано,

но има на птица сърцето. Виж още