Снегът вали

Снегът Бали, снегът вали…

И падат първите мъгли.

Изтля на сетните дърва

жарта… Но въпреки това.

Но въпреки това върви

през окованите треви,

през заледената кора

на предпоследната гора

и пренеси през този мраз

сълза на ум и смях на глас.

Но въпреки това ела

да стоплим своите тела.

Опрели тихо нос до нос

да шепнем страшния въпрос:

„Обичаш ли ме?“

Виж още

Желание

Живеем без писма и вести

всред безвкусност първобитна.

Пространството ни се премести

и тихо времето залитна.

Като в читанка пада този

внезапен сняг – като във детство.

Здравейте, метеоролози,

предсказващи природно бедствие!

Затрупани сме със селцето…

И няма поща… Нищо няма..,

Но газената лампа свети

и огънят гори за двама.

Виж още

Сребрист сонет

Старомодно пак ми се пише —

с прост молив на кариран лист

един малък сонет сребрист —

нека бъде съвсем излишен.

Старомодно пак ми се пише —

с точна форма и без подтекст

и моливът с привичен жест

под ръката ми да въздиша.

Никой нищо не ми завеща,

нямам никакви ценни неща:

ни Ван Гог, ни Страдивариус,

затова някой ден под секрет,

мой единствен законен нотариус,,

отвори този малък сонет.

Автор: Недялко Йорданов Виж още

Ненадейно признание

Не мога да ти кажа нищо,

което да ти каже нещо

различно от това, което

отдавна съм ти казал вече.

Момчетата ми са големи

и засега растем еднакво.

Да чукна на дърво, след време

да ме надминат по години.

Обичаме ли се, любима?

Все още ли така изтръпваш,

когато тръгна със колата

и не на време се завърна?

  Виж още

Ден

Денят очите си отваря,

поглежда в мътното перде,

неясни срички изговаря

и иска нещо да яде.

Излапва млякото в бурканче,

нетърпелив и зачервен.

Измокреното му юрганче

е вече в пълния леген.

А после в синята си лодка,

приспан от шепот на вълни,

той тръгва бавно на разходка

в море от бели пелени.

  Виж още

Във гарата на Прага

Във гарата на Прага на прага на деня разпери бавно, бавно крилете си съня.

А хубаво е тука във този странен град това, че си на всички напълно непознат.

Дрънчат чинии, чаши и пивото кипи. На три корави стола до мен тя тихо спи.

Виж още

Приказка за сините баири

По кръглото небе умират

болнавите звезди.

Аз тръгвам в утрото сребристо

по твоите следи.

Немеят мъртвите дървета

и мъртвата трева

и само аз и твойте стъпки

сме живи същества.

  Виж още

Малкото момиче

вече е голямо.

На моята майка

вече казва „мамо“.

Вече все по-рядко

гали ни тревата,

топлят “ни звездите,

свети ни луната.

Вече все по-често

смятаме монети,

печката ни топли,

крушката ни свети.

Виж още

Ето това е нашата стая

маса,

два стола,

креват.

А някога как мечтаехме

за стени със различен цвят.

Някога сред сериозните поети

аз бях едно смешно хлапе ,

което мислеше, че стиховете

се пишат най-добре

на канапе.

Искаш ли в тази нощ без заглавие,

в тази нощ

дори без три звездички,

всички минали дни да забравим,

всички.

Виж още

По закон

За всеобщото въздействие

(ако има точно такъв закон)

ние ставаме с тебе едно семейство,

ще си имаме с тебе дом.

Празнични и неловки,

ние вече вървим под ръка:

аз — с походка за маршировка,

ти — с голяма черна тока.

Ала нашата солидарност е кратка

и съшита с тънко конче.

Вместо „чичо“ ми казва „батко“

едно десетгодишно момче.

Аз съм двойно по-възрастен впрочем

и  към двойното още две,

а ти с тази рокля на точки

изглеждаш съвсем дете. Виж още