Посредственост
Нетърпелива е само посредствеността; великите могат да чакат. Я. Казалс
В нашия свят човек често се ползува с репутацията на здравомислещ само защото е лишен от всякакви таланти. Хенритеялър
Посредствеността обикновено осъжда всичко, което не може да разбере. Арош Фуко
Посредствените мислят, че могат да се сравняват с гений, излизайки вън от рамките на разсъдъка. Ламартин
В безразсъдството има надежда, в посредствеността — никаква. Емерсон
За лишените от поетично дарование науката е безполезна. Вамана
Няма по-голямо утешение за посредствения човек от това, че и геният не е безсмъртен. Гьоте
Неталантливи, делнични хора могат да се намерят и без фенер по всички площадни и ъгли на този свят. Микеланджело
Единствено посредствеността няма врагове. Ждаламбер
Между посредствени и най-лоши няма степени. Боало
Стремежът към необичайното съставя характера на посредствеността.
Във гарата на Прага
Във гарата на Прага на прага на деня разпери бавно, бавно крилете си съня.
А хубаво е тука във този странен град това, че си на всички напълно непознат.
Дрънчат чинии, чаши и пивото кипи. На три корави стола до мен тя тихо спи.
Приказка за сините баири
По кръглото небе умират
болнавите звезди.
Аз тръгвам в утрото сребристо
по твоите следи.
Немеят мъртвите дървета
и мъртвата трева
и само аз и твойте стъпки
сме живи същества.
Малкото момиче
вече е голямо.
На моята майка
вече казва „мамо“.
Вече все по-рядко
гали ни тревата,
топлят “ни звездите,
свети ни луната.
Вече все по-често
смятаме монети,
печката ни топли,
крушката ни свети.
Ето това е нашата стая
маса,
два стола,
креват.
А някога как мечтаехме
за стени със различен цвят.
Някога сред сериозните поети
аз бях едно смешно хлапе ,
което мислеше, че стиховете
се пишат най-добре
на канапе.
Искаш ли в тази нощ без заглавие,
в тази нощ
дори без три звездички,
всички минали дни да забравим,
всички.
По закон
За всеобщото въздействие
(ако има точно такъв закон)
ние ставаме с тебе едно семейство,
ще си имаме с тебе дом.
Празнични и неловки,
ние вече вървим под ръка:
аз — с походка за маршировка,
ти — с голяма черна тока.
Ала нашата солидарност е кратка
и съшита с тънко конче.
Вместо „чичо“ ми казва „батко“
едно десетгодишно момче.
Аз съм двойно по-възрастен впрочем
и към двойното още две,
а ти с тази рокля на точки
Тази вечер ти си необикновено нежна
Искаш да те целувам много, много
в това има толкова надежда
и толкова тревога,
че не смея да се отдръпна,
да освободя устните си,
да ти говоря.
Но аз разбирам всичко
от този мълчалив разговор,
в който твоите устни говорят,
а моите устни слушат:
„Аз се страхувам от войната,
чуваш ли, страхувам се.
Толкова малко съм живяла и изпитала.
Искам да бъдем винаги двамата,
Строежа на първия небостъргач
Строежа на първия небостъргач
Ти ме водиш нагоре по небостъргача —
весела и щастлива.
Като влак по планина ние се изкачваме,
само че вагонът
е по-голям от локомотива.
Влакът се движи тринайсет етажа
и на самия връх спира
едва може името си да каже
и експлодира.
Оцелелите два пътника
безгрижно сядат,
на ръба на покрива
в тишината
Малкото момиче вече не е малко
Малкото момиче
ще заплаче с глас
ако някой каже,
че е още малко
малкото момиче.
А ако съм аз —
то ще се намръщи
и ще се разсърди,
и ще ме остави
посред пътя сам.
„Малкото момиче
вече е голямо“ —
ща не ща ще кажа
и ще се предам.
То ще се усмихне
и ще се зарадва,
лудо ще нагази
в гъстата трева.
„Късането — пише —
строго забранено!“
Но за него никак
не важи това.
Мислех, детството ще отлети
С първото докосване и опарване.
И бях повярвал:
й ние сме като всички.
А ти?
Ето, премина мигът вълшебен,
но вече не мисля така.
Твоите коси сресваше като гребен
моята ръка.
Моята ръка беше сън,
който очите ти затваря,
когато като свещ навън
денят догаря.
Моята ръка беше платно,
разперено над твоето рамо.
Отплува лодката.