Мярка в изкуството
Форма и съдържание. Художествена мярка в изкуството
Макар някои, отстъпващи от мярката предмети и да предизвикват удивление, все пак не всички те са приятни.
Там, където няма форма, няма и идеи…
Тежко на оня, който в любовта и в изкуството казва всичко.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Форма без съдържание е звънец, който не звъни.
Считам съразмеримите предмети за най-красиви.
Художествеността се изразява в съответствието на формата с идеите.
Необходимо е всеки да проявява умереност в работата си.
Своеобразието в изразяването е алфата и омегата на всяко изкуство.
Само конкретна идея може да се въплъти в конкретна художествена форма.
Крупните произведения на изкуството се ценят не толкова по силата на непосредственото творчество, проявено в тях, колкото по съвършенството на формата, в която е излята тази сила.
Коледно парти / Office Christmas Party (2016)
Ако сестра ти или брат ти работи като директор във фирмата в която ти работи, вероятно ще се чувстваш на сигурно място. Така беше с Каръл и Бонд защото сестра им е директор на компанията. Докато единия е стриктен и си върши работата, то другия е меко казано “лентяй”. Той винаги минаваше метър и разчиташе сестра му да му препокрие всички негови грешки.
Народност в изкуството
Няма и не може да има истинско изкуство извън националните насоки.
Трайно е само онова, което със своите корени е сраснало с народа.
Изкуството е език и следователно във висша степен социална функция.
Истинската народност е дълбоко интернационална.
Развитието на литературата и изкуството сочи недвусмислено, че не е възможно да се създаде значително произведение на изкуството, ако не се отразява в него като в бистър кладенец животът и борбата на народа.
В нашия век хоризонтът на изкуството значително се разшири. Някога поетът се е обръщал към публиката, сега — към народа.
Народността не е достойнство, а необходимо условие за истинското художествено произведение.
Изкуството е социално явление и трябва да обслужва народа. Няма изкуство за изкуството, както няма наука за самата наука.
След като за пръв път ти ми дойде на гости
Ние бяхме артисти в пиеса
с постоянен вълшебен декор.
По часовник се вдига завесата
и не виждаш къщи и хора.
Виждаш тъмно небе във нея,
симетрични бели звезди
и сред тях — Касиопея
по-блестяща от преди.
Чувстваш пулса на лунния пламък
и разбираш кога ще спре…
И шуми край нас темпераментно,
синеводо, кръгло море.
На птичката се радвай отдалече
Протегнеш ли ръка — ще отлети.
Така ли мислиш?
Ето —
пада вечер.
Защо не приближиш до нея ти.
Небето е заключено и черно
и тежко диша влажната земя.
Простри ръка.
Тя чака и трепери
да е на топло, да не е сама.
Огън
У мене любовта се трансформира
за тези три години твърде много.
Аз исках отначало да прикрия
зад мрачен зид
бушуващия огън.
Стени от камък вдигнах нависоко
да бъде скрит.
Сполучих ли?
Едва ли.
Той срина всичко, хукна напосоки,
от четири страни света подпали.
А после рукна дъжд — студен и остър,
година-две — заля земята кръгла
и само на един-единствен остров
остана неугаснал, тлеещ въглен.
Отново
Над оградите и стените
като с нож по небесния чин
пише смела, голяма питанка
мълчаливият нощен комин.
Търся отговор в пушека синкав
-.и намирам,
и свеждам очи:
виждам страшно позната трапчинка
при усмивка тя само личи.
А усмивка — това е завръщане
на изпратен завинаги влак,
топла печка в изстинала къща,
раздавач, зад стъклото очакван.
Имаше една чанта
Една ученическа чанта,
която ние люлеехме
като люлка на бебе
към тебе, към мене, към тебе,
наляво, надясно, наляво.
Не помня какво говорехме
и дали въобще говорехме.
Помня, че моите пръсти
леко докосваха твоите,
щом залюлявах към мене,
и после пак се откъсваха.
Птиците
Насреща от моя прозорец
пошушва топола, в която
две птичета малки най-горе
си вият гнездо всяко лято.
Те заедно сутрин излитат
и вечер пак двете се връщат.
И мисля:“Ах, как са честити
със своята сламена къща,
със своята обич щастлива,
със своята волност богата!…“
О, дайте ми, птички красиви,
за малко ми дайте крилата!
За ваште пера във замяна
ви давам перото си, дето
не литва в лазурите рано,
На тебе песни да се посвещават
На тебе песни да се посвещават,
да пишат химни, да редят писма,
но само моя ти да си оставаш,
преминала през цялата земя.
През девет планини ще те открия,
подам ли на звездите първи знак.
Накрая може би ще те убия,