Гълъбово перо

Тихо е. Тъжно е. Птици прелитат…

На ревера ми — гълъбово перо.

От това, че погледна дълбоко в очите ми,

не очаквам нищо добро.

Нещо силно и властно във мене приижда —

как ще го понеса?

По-добре да умра, само ти да не виждаш

тази издайническа сълза.

Виждам твоята тъмна глава да почива

върху смуглите ми колене…

Някога вярвах това, че го има,

сега вече — не…

И защо? За какво? — Ти не питай, не питай…

Приеми ме с гълъбово перо.

Но е тъжно това, че ме гледаш в очите,

а не чакам аз нищо добро.

Людмила Исаева