Да се нарадваме на лятото
0
Да се нарадваме на лятото с метличината тъмносиня
и с веселия мак, разтворил червените си тънки чаши.
По здрач лепни една светулка на челото
и нека океанът звезден, безкраен да те не уплаши,
че ти си негова звездица. Отдай се тихо на щурците.
Усещаш ли как се люлеят сега небето и земята
от вечната им песен. Вие, притихнали жита, мълчите,
сънувате, невям, погачи в ръцете малки на децата.
Тревата като теб е дъхава, като очите ти зелена,
земята като теб е топла и диша с нега, отмаляла.
Преди нас, в нас, след нас живее неразгаданата вселена
със своя Млечен път запален, и непокътната, и цяла.