Всички хубави неща

Никога така просторно

в стаите не е било.

Най-напред от тях изчезна

нашето добро легло.

После масата, където

хранехме се всеки ден.

И дивана стар, на който

вечер сядаше до мен.

Толкова неща ги няма,

наши, хубави неща.

И от всеки топъл ъгъл

вее студ и пустота.

Ах, голямата ни къща

тъй ли празна ще стои,

студ, враждебност и раздяла

в стаите ще се таи.

Никога не мислех аз, че

всички хубави неща —

търпеливо, от години —

е събрала любовта.

И сега, когато тя се

гърчи в нас и ни боли,

те ще се разпръснат мълком,

както мълком са дошли.

Автор Димитър Василев