Всички хубави неща
0
Никога така просторно
в стаите не е било.
Най-напред от тях изчезна
нашето добро легло.
После масата, където
хранехме се всеки ден.
И дивана стар, на който
вечер сядаше до мен.
Толкова неща ги няма,
наши, хубави неща.
И от всеки топъл ъгъл
вее студ и пустота.
Ах, голямата ни къща
тъй ли празна ще стои,
студ, враждебност и раздяла
в стаите ще се таи.
Никога не мислех аз, че
всички хубави неща —
търпеливо, от години —
е събрала любовта.
И сега, когато тя се
гърчи в нас и ни боли,
те ще се разпръснат мълком,
както мълком са дошли.
Автор Димитър Василев