Ням и каменен
0
Отворени вратите ще оставя —
да ги люлее вятърът, да блъска
по тях самотното ми нетърпение.
Стъклата на прозорците ще счупя —
да влизат изгрева и здрача, и дъжда,
със оня дъх и блясък на косите ти.
Леглото ще е винаги готово —
като гнездо, изпълнено с крила.
В килера стар картините ще скрия
и грозните обиди — във сърцето си,
за да не се разсейвам с нищо друго.
На прага ще приседна — ням и каменен.
Ще спра часовника си. Ще помоля
и времето сезоните да бави,
за да не бъда много стар, когато
далечината твоя силует
загатне.
Димитър Василев