Старите стихотворения Дамян Дамянов
0
Изравям ви, заглъхнали въздишки,
отглъхнали, заровени любови,
от прашните си някогашни книжки.
Изравям ви, дано с вас да изровя
парченце чувство и парченце мисъл,
трошица болка и трошица радост
от времето, в което съм ви писал
и съм ви вярвал, пял съм ви и страдал.
С две думи – с вас да върна младостта си.
Онази младост слънчева и звездна,
която вечно губим, вечно търсим
и само от словата ни не чезне.
Уви, във вас я има, в мен я няма.
Останала във вашите въздишки
и тъй сантиментални мелодрами,
тя – жива там, от мен си е отишла.
И нищо, че чета ви днес с насмешка,
и нищо, че от вас тъй се срамувам,
и дразни ме наивността младежка,
с която съм ви писал и бълнувал!