Реализъм и художествена правда в изкуството

Изкуството никога не е съществувало обособено от действителността.

Изкуството е скрито в природата и който умее да го разкрие, той го владее.

Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго освен на истината.

Изкуството разваля природата, вместо да я разкрасява, щом поиска да преобладава.

Правдата е най-висшата цел на всяко произведение.

Само истински правдивото е непоклатимо като скала.

Изкуството е съвършено там, където великото, се среща с правдивото.

Пряката цел на изкуството е художествената правда.

В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.

Възможно най-много истина във възможно най-съвършена хармония е отличителният белег на голямото изкуство.

Прекрасното в изкуството е винаги правдиво, но правдивото не е винаги прекрасно.

Първият закон за изкуството е: ако нямаш какво да кажеш — мълчи. Ако имаш какво да кажеш — кажи го, без да лъжеш.

Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.

Художникът трябва да съчетава правдата с красотата.

Художникът има право на измислици, но лъжата е несъвместима не само в морално отношение, но и от гледна точка на естетиката.

Изкуството е великолепен урок за искреност. Истинският художник изразява винаги това, което мисли. Така той учи на искреност подобните си.

Реализмът предполага освен правдивост в детайлите правдивост във възпроизвеждането на типични характери в типични обстоятелства.