Автопортрет от думи
Виждала ли си небе пред буря,
над земята слязло ниско-ниско,
сякаш отведнъж ще се изтури?
Облаците трупат се наблизко,
трупат тайни сили,
трупат хали,
трупат огън,
нещо ври, напира.
Утеха
На мястото на първата ни среща,
след толкова години извървяни,
аз виждам: променило се е нещо
цветята ни предишни са обрани.
Изсечени са младите дървета —
приятелите наши, най-добрите.
Отлитнали са птиците-поети,
преместени са другаде звездите.
Обяснение
Невъзмутимото над нас небе
за първи път сега е възмутено.
Дали над него птица не гребе,
убита и у тебе, и у мене?
Дали не сме се молили сами
на думите от първата си среща,
че даже в сънищата ни шуми
като закана яростна за нещо?
Завръщане
Дори да бъда безнадеждно лош,
аз искам дъжд предишен да ни плиска,
да плача през една голяма нощ,
защото пак един до друг ни иска.
Дори да свършват стъпките добри,
издухани назад от ветровете,
аз искам от предишните гори
една сълза предишна да ни свети.
Сняг
Затрупан от дълбоки снегове,
света за нашите крила е тесен.
Напразно непознатото зове
с една позната от дедите песен.
Прогонени са птиците на юг,
отнесли най-молитвените тайни.
Останахме самотни ние тук,
а бяхме като птици всеотдайни.
Къде е
Половин луна изгрява над горите,
другата й част сега
къде е?
Може би зад облака е скрита?…
Продължава тя над мен да грее,
но — наполовина,
ах, наполовина,
само с половина добрина,
с половин душа мълчи отсреща.
Тъй прилича на жена,
от която някой
е откраднал
Пропуснат стих
Вървяха бели ветрове навънка
и нравеха па всяка птица път,
тревите вдигаха антени тънки,
далечни песни да ловят,
в горите раждаха се нови ручеи,
пчели събираха в цветята мед,
а аз стоях във себе си заключен
и не написах нито ред.
Силата на усмивката
Една усмивка не струва нищо, а прави много.Не трае повече от миг, но спомена за нея може да бъде вечен
Звездопис
Неугасени от сплетни звезди
над върховете сребърни горяха.
Дали така са греели преди,
отлъчени от земната си стряха?
Отронваха се в тъмната гора
от своето дърво небесно-звездно.
Дали там някой не ги разбра,
че бързаха отгоре да изчезнат?