Любовни стихове
Отново
Над оградите и стените
като с нож по небесния чин
пише смела, голяма питанка
мълчаливият нощен комин.
Търся отговор в пушека синкав
-.и намирам,
и свеждам очи:
виждам страшно позната трапчинка
при усмивка тя само личи.
А усмивка — това е завръщане
на изпратен завинаги влак,
топла печка в изстинала къща,
раздавач, зад стъклото очакван.
Имаше една чанта
Една ученическа чанта,
която ние люлеехме
като люлка на бебе
към тебе, към мене, към тебе,
наляво, надясно, наляво.
Не помня какво говорехме
и дали въобще говорехме.
Помня, че моите пръсти
леко докосваха твоите,
щом залюлявах към мене,
и после пак се откъсваха.
Птиците
Насреща от моя прозорец
пошушва топола, в която
две птичета малки най-горе
си вият гнездо всяко лято.
Те заедно сутрин излитат
и вечер пак двете се връщат.
И мисля:“Ах, как са честити
със своята сламена къща,
със своята обич щастлива,
със своята волност богата!…“
О, дайте ми, птички красиви,
за малко ми дайте крилата!
За ваште пера във замяна
ви давам перото си, дето
не литва в лазурите рано,
Старите стихотворения Дамян Дамянов
Изравям ви, заглъхнали въздишки,
отглъхнали, заровени любови,
от прашните си някогашни книжки.
Изравям ви, дано с вас да изровя
парченце чувство и парченце мисъл,
трошица болка и трошица радост
от времето, в което съм ви писал
и съм ви вярвал, пял съм ви и страдал.
С две думи – с вас да върна младостта си.
Онази младост слънчева и звездна,
Човекът вземал от сърцето сила
Човекът вземал от сърцето сила,
и сила давал на орела той,
да стигне планината звездокрила,
където няма никога покой.
Ти — беломъко моя, песен къса,
за тази откровеност ми прости.
Аз песни, песни непознати късах,
Отговор
Много песни
гориш за жена,
много думи
гориш за жена,
много нощи
гориш за жена,
много огън
гориш за една,
много път,
много сън,
много зов.
За какво ти е?
Ще се убиеш.
За едничкото зрънце любов,
неоткрито от друг,
Автопортрет от думи
Виждала ли си небе пред буря,
над земята слязло ниско-ниско,
сякаш отведнъж ще се изтури?
Облаците трупат се наблизко,
трупат тайни сили,
трупат хали,
трупат огън,
нещо ври, напира.
Утеха
На мястото на първата ни среща,
след толкова години извървяни,
аз виждам: променило се е нещо
цветята ни предишни са обрани.
Изсечени са младите дървета —
приятелите наши, най-добрите.
Отлитнали са птиците-поети,
преместени са другаде звездите.
Обяснение
Невъзмутимото над нас небе
за първи път сега е възмутено.
Дали над него птица не гребе,
убита и у тебе, и у мене?
Дали не сме се молили сами
на думите от първата си среща,
че даже в сънищата ни шуми
като закана яростна за нещо?
Завръщане
Дори да бъда безнадеждно лош,
аз искам дъжд предишен да ни плиска,
да плача през една голяма нощ,
защото пак един до друг ни иска.
Дори да свършват стъпките добри,
издухани назад от ветровете,
аз искам от предишните гори
една сълза предишна да ни свети.