Вечерна импресия

И молива ми е

готов дори

за теб докрай да пее,

да гори,

за тебе нещо

светло да извърши.

Това ще разбереш, когато свърши. Виж още

Елегия за кон

Препускай с коня. Все натам. Нагоре.

Там има лъх.

И връх.

И Млечен път.

Гората своя дом ще ни отвори.

Звездите огън

ще ни накладат.

А после в северните ранни нощи,

когато вятъра завие с вой,

ще чуваш под прозореца си още

да цвили

и да тропа

дълго той,

към твоя праг до късно да наднича,

но щом се взреш навънка призори,

звездите по небето ще приличат

на излетели под кон искри. Виж още

Елегия за нашите стъпки

Стъпките! Защо под облак мътен ги оставяме сами на пътя, накъдето искат да се взират, при когото искат да се спират, да си търсят сгряха през нощта?

За какво?

Кажи,

кажи за какво!

Есенният вятър ги събира

като късни,

гаснещи листа,

за да си запали после огън.

Той не иска да умират. Виж още

Като нас

Необяздени, луди коне

прелетяват през лунни ливади.

Ширине, ширине, ширине е

изпънало гривите млади.

Незапрягвани още в бразди,

незавързвани, неукротени, те

препускат под тъмни звезди, от

предчувствие ново родени. Виж още

Димитър Стефанов – Нощ

Ние се срещаме късно.Не в осемнайсет часана осемнайсет години.Всички улици са заспали,само сърцето ми биеполунощ.Угасени са всички лампи,угасени са всички звезди,колко е хубаво, че от косите тисвети една светулка!Мраки далечно прозорче в косите,към което вървя закъснял. Виж още

Сън край Бургас

Ти бе сърдита сутринта, стоя си вкъщи. Но напечеи върху синята черта на лятното море далечеяви се параход от захар, със тръбен глас той позоваи тръгна ти и затова не могат да те върнат вече.

Над теб се спуска облак с дъжд, по камъка като черешисе пръсват капки изведнъж и вдигат се мъгли горещи,деца по локвите танцуват, дъждът прохладен с гребен бял

града от жега помъртвял и парка прашен бясно реши.

Подвикват ти,но тичаш ти, сандалките си взела с пръсти,

и мократа басма тупти, и мокри са косите гъсти,но знаеш ти: дъждът ще свърши, и тичаш. Тъй ти е добре!И чака Черното море със пясък черен.

Там има бронзови тела. Едно огромно слънце свети….Там изумрудени била се сриват в пясъци нагрети.Ах, Виж още

Любовна болка

Любовна болката  – За Сиси Любенова В. В. Кадикянов

В очите ми няма блясък, защото не те виждам! На устните ми няма усмивка, защото не те целуват! Но сърцето ми не е празно, защото в него си ти!

Жадувам твоята любов, нежни думи шепна в благослов, усещам твоята топлина, сякаш ти си до мене сега. Защо замина тъй далече? Моля те върни се, не ме измъчвай вече.

Спомни си прекрасните дни, изпълнени с радост и малко сълзи. Спомни си колко те обичах и всичко лошо в теб отричах, защото всеки прави грешки… Но нима те не са човешки? —-Аз искам да съм с теб, Да разтопя сърцето, застинало от лед. Да върнем в нашия живот дните изпълнени с много любов. Виж още

Есенни писма

До днес не ми написа нито ред,

но есента

на листи

неброими

изпраща ми писма като поет

със твоя почерк

и от твое име,

и с твои стъпки ме намират те,

и с твои пръсти по вратата чукат

и есента на глас ми ги чете,

като че ли и ти дошла си тука.

И засиява цялата земя.

И мога вече да посрещна зима.

Благословени есенни писма,

в които още лятна грейка има… Виж още

Откритие

Ти се люлееш в ръцете

на едно момче, което

се смее заедно с тебе,

когато белият гребен

на гъвкавата вълна

залее лицето ти.

Аз стоя настрана

на черния пясък,

сред другите хора размесен

и през черните очила

към морето

се взирам.

Това ти не подозираш.

Не мога да определя

какво точно изпитвам,

но съм уверен:

не е ревност, защото

в теб имам безгранично доверие^

такова доверие, каквото

даже във себе си нямам.

  Виж още