Димитър Стефанов – Нощ

Ние се срещаме късно.
Не в осемнайсет часа
на осемнайсет години.
Всички улици са заспали,
само сърцето ми бие
полунощ.
Угасени са всички лампи,
угасени са всички звезди,
колко е хубаво, че от косите ти
свети една светулка!
Мрак
и далечно прозорче в косите,
към което вървя закъснял.