Истина е

Аз съм вече влюбен.

Тъжно ми е, но защо се радвам?

Хората са нови, даже хубави,

а небето — синьо, изненадващо.

Чувствам силни всичките си мускули.

Искам да се движа бързо,

да измина дълго разстояние,

пред една количка да закуся

хрупкава и зачервена баничка.

Влюбен съм

Под мен морето е спокойно, рязко.

Спускам се зашеметен надолу*

слагам дрехите си върху пясъка,

плувам със широк, моряшки кроул.

Влюбен съм.

Над мен дървото е широко, гладко.

Трудно ми е, като се катеря, стръмно е.

Падам от високо на земята

до един голям и черен бръмбар.

Влюбен съм.

Над тревата е зелена, остра.

Хващам я с ръце и се порязвам.

Свалям тежките обувки, тръгвам бос

право срещу слънчевия блясък.