Признание

Целувам твоите ръце

там, където

със прилив нежносин

трепти и тихо бий сърцето ти.

Ний вече сме отвъд

обидното страдание —

отвъд

безпомощната скръб сме ний.

Не ще убием в тъмнината тайно

ни спомена безкрайно светъл,

ни оня светъл ден,

на който светлината бе свидетел.

Студените предградия

на страх и самота

не ще ни примирят със участта

да бъдеме сломени и ограбени.

Недей ми казва „довиждане“.

Нека никога не се сближат

в страхливи плахи думи

твойте устни.

Твойте устни…

„Довиждане“ да каже всяка друга би могла,

но не и ти със нежното съчувствие

на своя поглед, насмешлив и умен

като самата древност и тъга.

„Довиждане“ ще каже всяка друга.

С груби сенки

изникват тъмни дървеса пред нас,

безкрайно жаден се задъхва вятъра

в пустинята на сивия паваж

и лунния седеф бледнее хладен

върху немеещи листа,

върху косата ти —

върху нощта бледнее.

Гаси скъпернически мрак

съзвездията уморени:

така огньовете гасят

след отшумяло тържество.

Но сякаш в тази тъмнина

по-ясно виждам как

в очите ти блуждае разрушена

вселената на моята любов.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: +2 (from 2 votes)

Leave a Reply

Your email address will not be published.