Признание
Целувам твоите ръце
там, където
със прилив нежносин
трепти и тихо бий сърцето ти.
Ний вече сме отвъд
обидното страдание —
отвъд
безпомощната скръб сме ний.
Не ще убием в тъмнината тайно
ни спомена безкрайно светъл,
ни оня светъл ден,
на който светлината бе свидетел.
Студените предградия
на страх и самота
не ще ни примирят със участта
да бъдеме сломени и ограбени.
Недей ми казва „довиждане“.
Нека никога не се сближат
в страхливи плахи думи
твойте устни.
Твойте устни…
„Довиждане“ да каже всяка друга би могла,
но не и ти със нежното съчувствие
на своя поглед, насмешлив и умен
като самата древност и тъга.
„Довиждане“ ще каже всяка друга.
С груби сенки
изникват тъмни дървеса пред нас,
безкрайно жаден се задъхва вятъра
в пустинята на сивия паваж
и лунния седеф бледнее хладен
върху немеещи листа,
върху косата ти —
върху нощта бледнее.
Гаси скъпернически мрак
съзвездията уморени:
така огньовете гасят
след отшумяло тържество.
Но сякаш в тази тъмнина
по-ясно виждам как
в очите ти блуждае разрушена
вселената на моята любов.