Реки
0
Сега край Сена знойна равнината
натегва от жътварки и кръстци.
Събират на прохлада дървесата
задъхани животни
и скорци.
Ливадите ни лъхват с дъх омаен.
Далеч прелита синкав дилижанс
и златни се разгъват до безкрая
безкрайните поли на Ил дьо Франс.
Тук сещаме как къдравото лято
изпича хляба в китните жита,
как пълни като семенник сърцата
със чудните зърна на любовта.
Мечтите ни и чувствата пречиства —
на жива обич живото звено —
и дните ни, като слънца златисти,
изгряват и залязват пак ведно.
И никой тук, в просторите широки,
не може с нищо да ни прегради,
че ний сме като две реки дълбоки,
които тайно сливат своите води.