Между небето и земята
0
Небето с хиляди очи
ни гледа.
Целуни ме!
Земята дебне и мълчи:
тя чака твойто име —
да гръмне с хиляди врати,
за нас да заговори.
Зове небето: — Полети!
Земята ни напомня, че сме хора.
Небе — земя.
Отвечен спор.
И кратка е борбата:
лети изгарящ метеор,
привлечен от Земята.
И ний ли тъй ще изгорим
във своя звезден полет?
Защо стоим? Защо мълчим
и гледаме надолу?
Среднощен час.
Среднощен път.
Над нас — луната бледа.
Замрял в очакване, градът
из бездната ни гледа.
И ний —
преди да полетим —
на края на скалата
стоим
в мига неповторим
между небето
и земята.
Автор: Димитър Методиев