Една жена завинаги – ще кажа
Една жена завинаги! — ще кажа,
през облаци ръцете си прострял.
За някои съм старомоден даже,
че все за твоите очи съм пял.
Защо това жестоко ги измъчва?
Забравят ли? Аз тебе те открих
не в дълга нощ до масата на кръчма,
Затворя ли се в тъмната си стая
Затворя ли се в тъмната си стая,
отвличам сянката ти нежна там,
през тази нощ — и грешен, и разкаян,
на нея своите песни да предам.
Една сълза сред стаята да светне,
огряла тази късна тишина.
… А утре ти отново ще подметнеш,
Голямата ти снимка нощем грее
Голямата ти снимка нощем грее
над моя свят от тъмната стена.
Понеже повече при мен живее,
навярно ще ми стане тя жена.
Започва с мене да говори често.
И някой ден, помислила сама,
че идваш ти оттук да я изместиш,
тя няма да те пусне у дома.
Старите стихотворения Дамян Дамянов
Изравям ви, заглъхнали въздишки,
отглъхнали, заровени любови,
от прашните си някогашни книжки.
Изравям ви, дано с вас да изровя
парченце чувство и парченце мисъл,
трошица болка и трошица радост
от времето, в което съм ви писал
и съм ви вярвал, пял съм ви и страдал.
С две думи – с вас да върна младостта си.
Онази младост слънчева и звездна,
Подхвърлям камък някъде далече
Подхвърлям камък някъде далече,
поискал всичко да лети така.
Звезда откъсвам от върха пресечен,
да има пръстен твоята ръка.
Протягам двете си горещи длани,
прегърнал теб, прегръщам аз света.
Завинаги дете ще си остане
това голямо чувство — любовта.
Нека вятър в песните ми свети
Нека вятър в песните ми свети,
нека ме разкъсва той на две.
Може да отричат стиховете,
преживели много грехове.
Може да отричат в нощ неделна,
че не сме момиче и момче.
Само тази среща неразделна
кой ще може днес да отрече?
Погледна ли напред — откривам огън
Погледна ли напред — откривам огън,
погледна ли назад — дочувам зов.
Дотука взехме радост и тревога,
непостижими в своята любов.
Едни за нея ни дариха завист,
а други — закъснелите цветя.
А туй, което с тебе ще оставим,
Запомних срещи — кръстопът на мъка
Запомних срещи — кръстопът на мъка,
запомних срещи — празник на звезди.
Понякога дори една разлъка
пристигаше при нас, да ни сроди.
И беше ти като зората точна,
и пътя ми до тебе — по-голям.
Аз зная, че всичко хубаво започна,
И когато в уличката бяла
…И когато в уличката бяла
все до тебе мама ме съзре,
до прозореца отворен спряла,
всичко отведнъж се разбере.
Ще се взира в сенките неясни,
всеки шепот наш ще я влече,
и в просъница ще каже гласно:
Любовна лирика – Нощи и Горчиво вино
Заглавие: Любовна лирика – Нощи и Горчиво вино
Автор: Евтим Евтимов