Истина

Пази цвета на мойта пролет —

и зимата

ще е утеха.

И няма с теб да зъзнем голи

във своите най-скъпи дрехи.

Пази ме ти от щедрост лесна –

от лесна щедрост ще те пазя.

Пази ме от излишна песен,

която иначе аз мразя,

но тъй се случва, че ръката

понякога сама я ниже.

Пази плода на мойто лято —

за твойто

аз ще се погрижа.

Това от тебе искам.

Искай

от мене същото и ти.

И в свойто искане бъди

жестока, справедлива, чиста.

И Истина бъди, която

попива в мене като дъжд.

Останалото е познато,

тъй както дълъг равен път.