Крал артур и вещицата

Младият крал Артур бил държан в плен от владетеля на една съседна държава. Той възнамерявал да убие Артур, но бил впечатлен от младостта и чистото му сърце. Затова предложил да го освободи, ако Артур обещаел, че ще открие отговора на един много труден въпрос. За целта имал на разположение една година. Ако не успеел, щял да загуби главата си.
Въпросът бил: Какво наистина искат жените? Подобно питане би затруднило и най-мъдрия мъж на света, а за младия Артур намирането на отговора изглеждало непосилно. Но тъй като било по-добре все пак да се възползва от този шанс, отколкото да бъде убит веднага, Артур приел предложението на краля. Той се върнал в своето кралство и започнал да разпитва всички: царедворците, свещениците, мъдреците и дори съдиите. Никой не могъл да му даде задоволителен отговор. Мнозина го посъветвали да попита старата вещица — само тя можела да знае отговора. Но цената щяла да бъде висока: вещицата била известна в цялото кралство, че често поставяла необичайни условия към хората, потърсили помощта й.
Дошъл крайният срок и Артур нямал друг избор освен да говори с вещицата. Тя била готова да му отговори, но той трябвало първо да се съгласи да плати исканата цена. Старата вещица пожелала да се омъжи за сър Ланселот — най-благородния от рицарите на Кръглата маса и най-добър приятел на Артур! Младият крал останал ужасен от искането. Вещицата била гърбава и грозна, имала само един зъб, миришела лошо и издавала шумни звуци… Той никога не бил виждал по-отвратително същество.
Артур отказал да изиска от приятеля си подобна жертва и да го натоварва с такова тежко бреме за цял живот. Ланселот обаче разбрал за предложението и казал на краля, че никоя саможертва не е прекалено голяма, за да спаси живота на приятеля му и целостта на Кръглата маса.
Така сватбата била уговорена, а вещицата отговорила на въпроса: „Това, което жените наистина искат, е да вземат самостоятелно решенията за собствения си живот!”
Всеки в кралството осъзнал, че вещицата е изрекла голяма истина и че животът на Артур е спасен. Така и станало — монархът от съседното кралство подарил живота на Артур, а Ланселот и вещицата вдигнали великолепна сватба.
Ето че дошъл моментът двамата да останат насаме. Ланселот се приготвил за ужасяващо преживяване и влязъл в стаята. Но там го очаквала изненада. На леглото пред него лежала най-красивата жена на света. Смаяният Ланселот недоумявал какво става.
Тогава красавицата му обяснила, че след като той е бил толкова мил с нея като вещица, за награда тя щяла бъде грозна само през половината денонощие. Ланселот обаче трябвало да избере кога да се превръща в красавица — през деня или през нощта?
Рицарят бил поставен пред трудна дилема. Дали да има красавица през деня, с която да се гордее пред приятелите си, а през нощта, в покоите на замъка -стара вещица? Или да предпочете отвратителна съпруга през деня и прекрасна жена, на която да се радва вечер?
Накрая благородният Ланселот заключил, че е редно тя сама да направи избора си. Като чула думите му, красавицата казала, че ще остане красива завинаги, тъй като той я уважавал достатъчно, за да я остави сама да взима решенията за собствения си живот.