Любовна лирика Евтим Евтимов
А ти ме молиш
0
От всички поздрави ще ти донеса
Ако се завърна тук от юг
От старите приятели
от новите врагове
от пеещите птици
от враните грабливи
от чакащите ни звезди
от раните ни живи
от неотровената подир нас роса
От всички поздрави ще ти донеса
А ти ме молиш за листо от кестен
Добри са хората, добри са
Добри са хората, добри са.
Един ли тъмни доноси написа,
че си била при мен,
а не при него?
Добри са хората, добри са.
Един ли твоя тъжен дом ориса,
че търсиш топлина
под моята стряха,
а другаде гори дори камина?
Като загубена река
Питат ме дали така
я любя
както вчера.
както днес
и сетне.
Тя като река
водата си
загубва,
тя изчезва
под скалите