Едва ли можеш да останеш скрита

Едва ли можеш да останеш скрита.

Прикритие такова не търси.

Ще те намеря нощем по звездите,

изгрели все от твоите коси.

Едва ли ще укрия зад листата

от твоите стъпки своите следи.

Ще ме намериш по далечен вятър,

съборил всички пролетни звезди. Виж още

През синята гора, на пътя спряла

През синята гора, на пътя спряла,

преминала си рано сутринта.

Сега мълчи, пътеките събрала,

и никого при теб не пуска тя.

Далечен облак в нея ли нагази,

заплита тя от клоните стена,

през този век тревожен да запази

поне за тебе малко тишина. Виж още

Небето над горите запали

Небето над горите запали,

загубя ли аз твоите пътеки.

Когато сняг отгоре завали,

затрупвай ме с виелиците леки.

През мене премини; през моя праг,

разкъсай ме високо под звездите.

Дори ако сега ми трябва враг,

над всички други тебе предпочитам. Виж още

Тополите запретнаха ръце

Тополите запретнаха ръце,

дочули шепот на далечни листи,

да вдигнат в длани цялото небе,

пренесено през облаците чисти.

И всичко, всичко грейна след това,

разцъфнаха дори скалите в синьо.

Виелица от цветове повя,

когато снощи през града премина.

  Виж още

Да беше като в песните старинни

Да беше като в песните старинни,

изплакани под някой връх зелен,

запалил бих високата ти къща,

останала без дом, да тръгнеш с мен.

Сега е друго. Ще издигнат нова

и аз какво от туй ще разбера?

Остава ми сега едничко само —

наблизо спрял, за тебе да горя

  Виж още

Завърна ли се при гората честа

Завърна ли се при гората честа,

един обред при сватбите следя —

преди да влезе в къщата невеста,

пред нея плисват стомна със вода.

Да тръгне по водата — надалеко,

една любов, по-силна отпреди.

… Пред тебе плиснах лунната пътека,

да бъдат твои всичките звезди. Виж още

Дордето има още силна дума

Дордето има още силна дума,

момчета мъжки, битка за жена,

дордето защищава се с куршума

на Яворов невинната вина.

Дордето тази истина — обичам!

през полюси отеква като зов,

ще чака всеки своето момиче,

открило в него своята любов. Виж още

Едва луната в тъмното залезе

Едва луната в тъмното залезе,

едва прибрала своите лъчи,

от езерото синьо ти излезе,

огряла всичко с утринни очи.

Стоях. Мълчах. Видение ли зърнах?

Протегнех ли ръцете си сега,

аз можех езерото да прегърна,

когато ти вървеше по брега. Виж още

Тук, където ти сега стоиш

Тук, където ти сега стоиш,

тук, при тези непознати бездни,

погледни на съмване и виж —

цялата земя сега е звездна.

Звездна е далечната луна,

твоята пътека извървяла.

Утре ще се знае, че жена

над гори като звезда е гряла. Виж още

Човекът вземал от сърцето сила

Човекът вземал от сърцето сила,

и сила давал на орела той,

да стигне планината звездокрила,

където няма никога покой.

Ти — беломъко моя, песен къса,

за тази откровеност ми прости.

Аз песни, песни непознати късах,

нагоре твойта песен да лети. Виж още