Миг
Пусто е, ветровито е в есенната градина,бронзовият паметник ни гледа невъзмутим,а ние, като стрелките в шест и половина,един до друг долепени стоим.
Говорим малко, почти не говорим, защотоустните ни са заети. Пророним ли дума дори,перифразираме по някакъв начин Гьоте
с нещо от рода на „О, миг, поспри!“
Луната със златната си лодка цяла вечерни чака като предан и стар романтик,да ни откара на брега на този спомен далечен,където и досега живее този есенен миг.
Яна
Кога го първи път видях,
реших, че той е — никой друг…
Речта му светлина разгръща.
Орел е силния му дух.
В хайдушки идол се превърнал,
звезди под веждите му спят.
И колко пъти ще го зърна —
все тия мисли ме морят.
* * *
В сърце ми, майко, обич блика
и ме залива с девствен плам.
* * *
Да слушам никого не искам.
Най-нежна песен в мене звънна.
В гърдите ми зора се плиска
и пее синева бездънна.
Обсипват някъде момиче с жито
Обсипват някъде момиче с жито,
когато през полето си върви,
да стане като него тя — честита,
да люшне клас над утринни треви.
И тази мъдрост няма да изчезне.
Ела наблизо, както отпреди.
Да бъде твоята пътека звездна,
Погалиш някъде едно дръвче
Погалиш някъде едно дръвче,
и аз прегърна тънките му клони.
Преминеш ти през моето градче,
и то звездите си над мен отрони.
Докоснеш с длани скритата луна,
и тя над моите коси изгрява.
Все тъй ли ще те търся, светлина,
Покани ме в градината човека
Покани ме в градината човека,но ябълка на клона не открил,очите си закри с ръка полека.Той всичко вече беше подарил.
И аз започнах плахо да надничам.Дано така внезапно не сгреша.Да шепна цял живот, че те обичам,раздал отдавна своята душа.
Сватбено пътешествие
В рейса, пълен с калпаци,
мустаци,
с многодетни усмихнати българки
ние, двама корабокругленци-моряци,.
нито шаваме, нито мърдаме.
Тебе явно ти е мъчно,
макар да не го признаваш.
Може би, че ни липсват пръстени,
може би, че нямахме сватба.
Остави ги тез глупави пръстени,
тез пръстени лицемерни.
Нима някакви си
пръстени
правят хората един на друг верни.
Родих се на висока планина
Родих се на висока планина,
да бъдеш от звездите озарена.
Запях за тебе песничка една,
да дойдеш през годините при мене.
Живях за тебе. И затуй горя,
затуй душата ми е тъй честита.
И утре като влюбен ще умра,