Счетоводителят 2 (2025)
Продължение на филма Счетоводителят от 2016 г. Бен Афлек отново е в ролята на Крисчън, който има талант да решава сложни проблеми. В първата част Крисчън беше представен като счетоводител на мафиоти и всякакви сенчести фигури, които искат някой да замажи техните мръсни пари и да изплуват на чисто. Като гений, аутист, самотник и математик, Крисчън в това е най-добър и предлага услугите си на престъпници, създавайки печеливш бизнес. Но този бизнес има и тъмна страна, защото винаги може някой да му вдигне мерника. Така Крисчън живее на колела, премествайки се от град на град, като най-важното нещо, което носи в караваната си са оръжията. Понякога се налаг да ги използва.
Във втората част Мерибет е агент на Министерството на финансите, която се натъква на случай на убийство, на който е оставено странно съобщение “намерете счетоводителя”. Тъй каъо Убитият е стар приятел на Крисчън, той е длъжен да разреши заплетения случай, защото има лични мотиви. Когато ситуация загрубява, Крисчън иска помощ от брат си Бракс, с който не подържа контакти. Обединяването на двамата е равносилно на вдигане на тежката артилерия, която се случва много рядко и само когато всички останали варианти са изчерпени. Мерибет все още не знае в какво се е забъркала и че единствения шанс да се спасят, е да унищожат противниците напълно. Хубавата новина е, че в това Бракс е най-добър.
Вероятно на феновете ще им липсва актрисата Анна Кендрик, за която много зрители ще кажат, че се представи много по-добре от Бен Афлек. Тези, които са по-вглъбени в киното, знаят, че тя е една от най-гъвкавите актриси, което означава, че може да се впише във всяка роля. Освен това, тази втора част ще е малко по-различна, защото има повече екшън. Докато в първата част Крисчън е представен като загадъчен гений, който по едно врем грабва пушката, оставяйки трупове зад себе си, сега филмът започва точно с това, което го прави малко по-банален. Със вторите части е това положението – когато творческия екип е пожънал успех, за вторите части една излишна самоувереност, която в повечето случаи изиграва своята лоша шега.