И когато в уличката бяла

…И когато в уличката бяла

все до тебе мама ме съзре,

до прозореца отворен спряла,

всичко отведнъж се разбере.

Ще се взира в сенките неясни,

всеки шепот наш ще я влече,

и в просъница ще каже гласно:

„Ех, порасна моето момче!“