Стихотворения
Яна
Кога го първи път видях,
реших, че той е — никой друг…
Речта му светлина разгръща.
Орел е силния му дух.
В хайдушки идол се превърнал,
звезди под веждите му спят.
И колко пъти ще го зърна —
все тия мисли ме морят.
* * *
В сърце ми, майко, обич блика
и ме залива с девствен плам.
* * *
Да слушам никого не искам.
Най-нежна песен в мене звънна.
В гърдите ми зора се плиска
и пее синева бездънна.
Горска кръв
Мойта кръв безумно се запали,
мойта кръв могъщо зашумя —
аз жадувам тъмни вакханалии
в тъмна, прародителска земя.
Роб да бъда на русалки чудни,
обверижен в кичури коси,
да ме будят птици ранобудни,
утринна роса да ме роси.
Там да бъда горски младоженик,
Крали Марко да ми бъде кум
и да бъдат дните ми блажени,
и да бъде цветен моя друм.
Сребрист сонет
Старомодно пак ми се пише —
с прост молив на кариран лист
един малък сонет сребрист —
нека бъде съвсем излишен.
Старомодно пак ми се пише —
с точна форма и без подтекст
и моливът с привичен жест
под ръката ми да въздиша.
Никой нищо не ми завеща,
нямам никакви ценни неща:
ни Ван Гог, ни Страдивариус,
затова някой ден под секрет,
мой единствен законен нотариус,,
отвори този малък сонет.
Спомен
По стълбите на моя таен,
почти преодолим нагон
вървяхме към един случаен
таван с балкон и грамофон
неосъзнати, непознати
и необмислени до край
през спомени, комплекси, дати
в началото на месец май
хиляда триста и не зная
коя година… При това
над нас се смееше оная
луна, почти като глава.
Ден
Денят очите си отваря,
поглежда в мътното перде,
неясни срички изговаря
и иска нещо да яде.
Излапва млякото в бурканче,
нетърпелив и зачервен.
Измокреното му юрганче
е вече в пълния леген.
А после в синята си лодка,
приспан от шепот на вълни,
той тръгва бавно на разходка
в море от бели пелени.
Във гарата на Прага
Във гарата на Прага на прага на деня разпери бавно, бавно крилете си съня.
А хубаво е тука във този странен град това, че си на всички напълно непознат.
Дрънчат чинии, чаши и пивото кипи. На три корави стола до мен тя тихо спи.
Ето това е нашата стая
маса,
два стола,
креват.
А някога как мечтаехме
за стени със различен цвят.
Някога сред сериозните поети
аз бях едно смешно хлапе ,
което мислеше, че стиховете
се пишат най-добре
на канапе.
Искаш ли в тази нощ без заглавие,
в тази нощ
дори без три звездички,
всички минали дни да забравим,
всички.