Любовни писма
Погледна ли напред — откривам огън
Погледна ли напред — откривам огън,
погледна ли назад — дочувам зов.
Дотука взехме радост и тревога,
непостижими в своята любов.
Едни за нея ни дариха завист,
а други — закъснелите цветя.
А туй, което с тебе ще оставим,
Запомних срещи — кръстопът на мъка
Запомних срещи — кръстопът на мъка,
запомних срещи — празник на звезди.
Понякога дори една разлъка
пристигаше при нас, да ни сроди.
И беше ти като зората точна,
и пътя ми до тебе — по-голям.
Аз зная, че всичко хубаво започна,
И когато в уличката бяла
…И когато в уличката бяла
все до тебе мама ме съзре,
до прозореца отворен спряла,
всичко отведнъж се разбере.
Ще се взира в сенките неясни,
всеки шепот наш ще я влече,
и в просъница ще каже гласно:
Едва ли можеш да останеш скрита
Едва ли можеш да останеш скрита.
Прикритие такова не търси.
Ще те намеря нощем по звездите,
изгрели все от твоите коси.
Едва ли ще укрия зад листата
от твоите стъпки своите следи.
Ще ме намериш по далечен вятър,
През синята гора, на пътя спряла
През синята гора, на пътя спряла,
преминала си рано сутринта.
Сега мълчи, пътеките събрала,
и никого при теб не пуска тя.
Далечен облак в нея ли нагази,
заплита тя от клоните стена,
през този век тревожен да запази
Небето над горите запали
Небето над горите запали,
загубя ли аз твоите пътеки.
Когато сняг отгоре завали,
затрупвай ме с виелиците леки.
През мене премини; през моя праг,
разкъсай ме високо под звездите.
Дори ако сега ми трябва враг,
Тополите запретнаха ръце
Тополите запретнаха ръце,
дочули шепот на далечни листи,
да вдигнат в длани цялото небе,
пренесено през облаците чисти.
И всичко, всичко грейна след това,
разцъфнаха дори скалите в синьо.
Виелица от цветове повя,
когато снощи през града премина.
Да беше като в песните старинни
Да беше като в песните старинни,
изплакани под някой връх зелен,
запалил бих високата ти къща,
останала без дом, да тръгнеш с мен.
Сега е друго. Ще издигнат нова
и аз какво от туй ще разбера?
Остава ми сега едничко само —
наблизо спрял, за тебе да горя
Завърна ли се при гората честа
Завърна ли се при гората честа,
един обред при сватбите следя —
преди да влезе в къщата невеста,
пред нея плисват стомна със вода.
Да тръгне по водата — надалеко,
една любов, по-силна отпреди.
… Пред тебе плиснах лунната пътека,
Дордето има още силна дума
Дордето има още силна дума,
момчета мъжки, битка за жена,
дордето защищава се с куршума
на Яворов невинната вина.
Дордето тази истина — обичам!
през полюси отеква като зов,
ще чака всеки своето момиче,